Портрет на художничката Фрида Кало
“Рисувам цветя, за да не умират никога.”
Фрида, Фрида… Фрида…
Това видео е посветено на борбените жени.
И една от тях е от недалечното минало, а именно Фрида Кало (1907 – 1954).
Фрида е от супергероите, които са кръстосвали нашия свят и продължават да го правят с различни имена и призвания.
Днес, нейните картини се продават за милиони долари, а ликът ѝ е върху почти всичко – от тениски до чинии, чаши и възглавници, и едва ли скоро ще изчезне. Не и докато има кой да я помни.
Тя отлично е вникнала в значението на селфито много преди да стане модерно.
Сега… Давам си сметка, че това видео си е изцяло за мое собствено удоволствие, защото страшно много обичам Фрида. Но тайно се и надявам да има нейни фенове и сред вас. <3
Аз съм Кремена и рисувам портрет с акрилни бои на кралицата, сеньората на портретите – Фрида Кало. Харесайте видеото и се абонирайте за канала. Дайте малко любов за да ви се върне двойно.
Животът на Фрида е бил силно повлиян от емоции, страсти, любов и… е… страдание. Тя рисува предимно автопортрети и се изразява със следните думи:
“Рисувам автопортрети, защото много често съм сама,
защото аз съм човекът, когото познавам най-добре.”
Те са толкова дълбоко лични и въздействащи. След като ги погледаш, дори за малко, трудно могат да напуснат ума ти. Въпреки, че стилът й е описван като сюрреалистичен, Фрида казва:
“Мислеха, че съм сюрреалистична, но не бях. Никога не съм рисувала сънища. Рисувах моята собствена реалност.”
Творбите ѝ са чиста емоция върху платното, изобразяващи неподправените й мисли и чувства, които за съжаление, почти винаги са такива на болка и мъчение.
Но какво толкова е мъчило тази художничка?
Всъщност животът на Фрида преминава в почти постоянни физически болки. След прекаран полиомиелит (наричан също детски паралич) на 6-годишна възраст, десният ѝ крак остава деформиран – по-къс и по-слаб. В допълнение към това възникват и проблеми с гръбначния ѝ стълб.
Но изглежда някаква сила е решила, че това съвсем не ѝ е достатъчно.
Фрида е на 18 години, тъкмо е избрана да бъде едно от 35-те момичета сред общо 2000 студенти, които да учат медицина. Тя планира да стане лекар.
И точно тогава, Фрида претърпява ужасна автобусна катастрофа. Метален парапет пронизва торсът й и преминава през вагината й. Гръбначният й стълб, таза, ключицата и ребрата са потрошени. Десният й крак също е начупен, а стъпалото премазано.
Прикована към леглото, без избор, без движение, без нормалните, човешките неща, които й се полагат – да тича, да се смее, тя започва да рисува.
Срещата и връзката на Фрида с мексиканския Микеланджело – Диего Ривера, също е описвана като “смъртоносен инцидент” в нейния живот. Те има напрегнат и бурен брак. Разделят се, пак се събират. Но тя е обсебена от Диего, въпреки огромните трудности, за които можем да разберем много и по нейните картини. Така и не може да износи бременностите си и да роди, което й носи допълнителна болка.
Фрида претърпява безброй операции с надеждата да спаси разрушения си гръбнак.
След възникнали усложнения, се налага да ампутират десния й крак през 1953-та година. По този повод, в дневника си тя пише:
“Защо са ми нужни крака, когато мога да летя?”
И след като накратко скицирах за вас житие на страдания, всъщност Фрида Кало води и един вълнуващ живот сред известни революционери и художници. Тя има такава сила, притежава харизма, характер, дух, които я правят неустоима за всеки, който преплете пътищата си с нейните. Има хора със сила, която нищо житейско не може да прекърши. Те са огън. Горят във всичко, което правят и разпалват всеки, който срещнат.
И затова, следващия път когато решите да се оплаквате, че не намирате смисъл, че нямате страст, която да ви води, нямате време и сили да творите, замислете се че всъщност притежавате всичките изразни средства за да започнете още днес.
Още сега.
Не чакайте някое твърде разтърсващо събитие, което да ви донесе яснота. Тя вече е вътре във вас.